Ненужен
Захвърлен навън, като вещ непотребна,
със спомени в твойте очи,
те стичат се, докато крачиш към бездна,
проливайки свойте сълзи.
И стъпка по стъпка, пропит с омраза,
в косите ти вятър ечи.
Вървиш към ръба с ужасната фраза
,,Ненужен си. Сбогом. Прости."
Но може би пак ще почувстваш в гърдите
надежда след тази измама?
Но край, изпариха се, няма ги дните. ...