Ненужен спомен...
Ненужен спомен...
Във тази вечер звездна и студена,
разпръснала почти космичен студ,
Ненужен спомен, ти защо при мене
дойде и ме направи луд!...
Ненужен спомен!... Както дъжд след суша
над мъртви и изсъхнали нивя,
душата ми във ромона се вслуша-
потръпна, но не оживя!...
Във тази вечер размечтано звездна,
с безумството на толкова лъжа,
Ненужен спомен, ти защо при мене
дойде?... При мъртвата душа!...
... Сега те моля: разтвори се в здрача,
съзвездия ненужни не реди,
върви, преди да разбереш, че плача!...
А мъж да плаче!... Боже опази!...
Коста Качев,
едно време в
Японско море
© Коста Качев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
" ...Сега те моля: разтвори се в здрача,
съзвездия ненужни не реди,
върви,преди да разбереш,че плача!..
А мъж да плаче!...Боже опази!..."
Искрен и въздействащ стих! Браво! -
Мъжките сълзи са рядка гледка, затова са и толкова ценни! Но ти не позволявай на разни писъци от миналото да заглушат прекрасните звуци на бъдещето!
-
Хубав спомен...
Поздрави! Хареса ми!!! -
Тъй прави Споменът... колко кожи има не знам...
-
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
потръпна, но не оживя!...
Покърти ме с истинността си, браво!