Не съм ти нужна, за да дишаш,
да се смееш, да се движиш.
Не съм ти нужна, имаш всичко.
Дори да нямаш нужда, аз ще те обичам.
Не съм ти нужна, зная го пределно ясно.
Ти стана друг, превърнахме се в хора чужди.
За моето сърце в твоя свят вече няма място
и очите ми, тъй чувствени, днес не са ти нужни.
И казваш, че не ти е нужно рамото ми,
на което някога изливаше сълзите си.
Ала от слава и богатство, зная, имаш нужда.
Правдата, любов и истина не са ти нужни.
Едва ли ще живееш вечно тъй богат.
Материалните неща не ще ги вечно притежаваш.
Един ден сърцето ти ще зажадува за любов и топлина,
но няма да съм там, когато имаш нужда!
© Теодора Кехайова All rights reserved.