Jan 21, 2008, 9:40 PM

Ненужна мъст 

  Poetry » Love
1212 0 4
Вървя замислен по познатата пътека,
в ръка с набрани току-що цветя.
И дишам, чувствам, но и съм далеко,
в калта въргалям се, но и летя.
Броя отново стъпките и чувствам,
че броят им до точност пак е същ.
Една от тях опитвам да пропускам,
разпалваща ненужна мъст.
-
И този път тъга е всяка жажда
и жажда е поредната тъга -
защото в дъжд единствено се ражда ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Мишев All rights reserved.

Random works
: ??:??