Ненужното – нека гори.
А нужното все ще ми свети.
Вземам назаем очи.
От всичките мои поети.
Дните капчука брои.
Стряхата пази гнездото.
Лястовичи следи –
летни невидими лодки.
Нужното няма очи.
Всичко ненужно ме гледа.
Свърших си всички сълзи
и се превърнах на Веда.
Ако си луд, ме вземи.
Стряхата ще се запали.
Луд ли си да те боли
от самодивски пожари!
© Лили Радоева All rights reserved.