Откъде се взе тази тиха цигулка в сърцето?
Не ми дава капка покой ни денем, ни нощем.
Ангел безплътен ли плаче за нас на небето,
или боса русалка тича край брега тъй самотна?
Откъде тази крехка, копринена нежност извира
и изпълва ме цяла, и ме прави непонятно добра -
от очите ти тя струи, в тях неизменно намирам
дъх и сила, обич, страст и небе - да летя.
Запази това синьо морско безбрежие само за мен,
във ръцете си, само за мен, приюти сто вселени
и цигулката тиха ще свири в дълга нощ, в слънчев ден,
ангели нежно ще пеят и русалки ще тичат засмени!