Ще бъде едно много студено лято.
Ще се пресяга със сенките на дърветата да се завие.
Ще си ляга преди слънцето да напусне земята
и на топло в скалистите пукнатини ще се свие.
А може би точно, защото ще е премръзнало,
ще присяда на ръба на бордюрите и ще проси...
Ще се предлага за дребни прегръдки зад ъгъла,
за да се сгрее с отразената топлина на пешеходците.
И накрая ще се разплаче – от гордост, от срам, от безсилие
и ще се втурне към най-тъмните кътчета на необятното.
Ще се принуди от очите на любопитните да се скрие,
за да умре като котка – тихо, самотно, отчаяно. ...