Не ще заплаче повече за мъж.
Не ще хаби душата си, излишно.
Че тъй се мре болезнено, веднъж.
(Но не мисли, че е веднъж, годишно.)
Сърцето й, ударено от гръм,
и сто лъчи да го погалят, нежно,
то, цветето, превърнало се в трън,
не ще разтвори цвят
пред слънцето, копнежно .
Не ще дочака изгрева, сама.
Тя сянката си носи, като дреха
Обичана, от тъмното, жена, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up