Дъждът се слива с тишината,
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия
от радост, обич и страдание...
Ти беше мълния невъобразимо страшна,
която ме обезобрази след твоето заминаване.
Обречена от иронията на съдбата,
събирам дъждовните капчици в ръка.
И пия ги сякаш са живата вода...
А след това те по лицето ми се стичат във нощта!!! ...