Самотата дрънчи, като вилица в празна чиния.
В замъглени очи бистри сълзите се крият.
Невъзможен, денят се стреми да целуне луната.
Всички казват – съдба, а е просто поредният вятър.
Един глупав щурец се надпява със своите мисли.
Един хитър врабец, перушината с клюна си чисти.
Котарак се надпява с блясъка на звездите.
Истината я няма, защото е само в мечтите.
Трептят от надежда, листата на старата круша.
Птици са зрителите на глобалната суша.
Жабите крякат, защото така са устрòени.
Мравките влачат ненужни за зимата корени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up