Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си.
Ти си дългия път към дома, там лекуваш тъгата си.
С изподрани души от бодливите тръни на грешките,
за ръце се държим. Необятна любов е човешката!