Oct 8, 2013, 11:33 PM

Необяздена младост 

  Poetry » Other
672 0 3

Необяздена младост

във душата ми страда

и се моли нахалост

за едничка награда -

 

да ù дам да отпие

от очите ти свежест,

глътка топла магия, 

скрита в погледа нежен.

 

Да ù дам да се слее 

със ръцете безценни,

дето обич за нея

са събрали нетленна.

 

Да ù дам да пирува

с устни, вкусили жажда,

та когато добрува,

дваж да ù се услажда.

 

Но напразно се моли.

Ако днес укротиш я

и си тръгнеш. Неволно.

Как без тебе ще диша?

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??