Лятото ми се изплъзва...
Като пясък през пръсти.
Лицето със залеза замръква...
И очите, със сълзи тъй гъсти.
Изплъзнаха се дните...
Като отрова от сърцето.
Посърнаха ни душите.
Нищо не остана от небето.
Изплъзна се присъствие-пясък.
За миг с него заминаха часовете.
И никой не чу ни вик, ни крясък...
Само спомени от бреговете...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up