jollyroger (Коста Качев)
1543 16
Nov 7, 2014, 10:35 AM

Неочакваната среща със Старата любов... 

  Poetry » Other
1054 0 7

 

 

Неочакваната среща със Старата любов...

                                      на Руми...

                                             Аз

На „циганското лято” в листопада

се радвах аз на всеки порив нов,

и не очаквах тази изненада:

към мен вървеше- Старата любов...

 

С годините и тя поостаряла,

но разпознах любимите черти,

защото и след нашата раздяла

сравнявах с нея другите жени...

 

И търсех в тях по нещичко от нея,

от прелестта, от веселия смях-

понеже се наложи да живея,

обичам, и да остарявам с тях...

 

... Наистина ли любовта е вечна

( аз често разсъждавах над това)-

не е ли просто форма на обреченост:

единствен мъж с единствена жена!...

 

Щом Времето в Света- е само вечно,

защо решили сме, че любовта

със лудостта от топла лятна вечер

е с шанс, да бъде вечна с него тя!...

 

... но ето, тук сега под листопада

стои пред мене Старата любов,

внезапен спомен от далечна младост,

а с отговора си, не съм готов...

 

Наистина ли бяхме странни птици,

които нямат навик да гнездят?...

Или се плашехме от белезници,

дори от злато да ги изковат!...

 

Избрахме „свободата” и поехме

във пътища различни по света,

и като Диоген с фенера, търсихме

различен вариант на любовта...

 

... След първата минута на мълчание,

сами и едновременно почти:

нахлуха спомени, с очарование

от всички позабравени мечти,

 

и с Времето, в което поотделно

били сме в паралелни светове-

с отделните ни празници и делници,

със всичките човешки страхове...

 

И с близките ни хора, със децата,

и просто със реалният живот,

със странните капризи на Съдбата-

превела ни по вариантен ход...

 

... А спря, листата, вятърът да гони,

сълзѝ за миг в очите ѝ видях,

целуна ме, но без да ги отрони

в Животът си...  Тя върна се със тях...

 

Коста Качев,

07.11.2014.

© Коста Качев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса...и разчувства!
  • Уааааааааааааууууу...
  • яко, много яко
  • Kak с времето нещтата стават кристално ясни, това което ни е обърквало, държало будни, без отговор...
    Брилянтна поезия, много човещина долавям от всеки ред.
  • въздействащо... силно...истинско!...
  • Старата любов е като бледнеещ спомен сред мъгла, но винаги е там някъде, не изчезва, присъства, върви след нас като сянка. Стихотворението ти докосна нещо в мен и ме накара да си спомня една стара истина от далечното ми минало.
    Красиво е!
  • Всичко отминава,само спомените не,докъто сме живи, все дълбаят нашето сърце!Поздрави!
Random works
: ??:??