По гръбнака на Вселената ли ще полазиш,
че да дойдеш пак при мене верен?
Не можеш любовта си да погазиш,
да се преструваш на суров и черен...
Пусни ме до сърцето ти да се докосна,
тихи стъпки ще нареждам в тишината.
Ще бъда свежест - във очите - росна,
ще бъда спътник в тъмнината.
А ти си вятър, който носи спомен златен.
Природна стихия, дори феномен!
Ще те вдишвам, да те има в мене ароматен.
Обичаш ме по начин див, неопитомен...