Неостарели петостишия
В нощта, в която кучетата вият
с вълчи вой, протяжен и разстърсващ,
и старата луна ревниво крие
лице беззъбо в синьо-черна кърпа.
В такава нощ при теб ще се отбия.
Не се чуди дали ще ми отвориш,
когато по вратата ти заблъскам.
Ще ме познаеш, без да питаш кой е.
Едва ли друг би толкова закъсал
да търси на мечтата си повоя.
Не ме проклинай. И не ме пустосвай. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up