Облепяш ме с лъжите непотребни,
извайвайки ме в жалка статуетка...
Покълнали илюзии, безхлебни,
са мъртъв ембрион във епруветка.
Зачатъчно изгаряш сетивата...
с които обонятелно те вкусвах.
Съсичайки безкръвно и крилата,
неизбежна смърт предчувствах...
Последна глътка с дъх опожаряваш,
завързвайки косите ми горчиви...
С нелепост глуха се обожествяваш
в очите си така самовлюбчиви... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up