В огледалото прашно се блещи
пъстроока тъга неразбрана...
Пак събирам дъждовната пяна,
уморен от несбъднати срещи.
Парцаливо небето се въси
и приглася му черната врана...
Да отхапе от старата рана,
любовта като хищник ме търси.
Мръсни локви допълват пейзажа.
Тишината в сълза е събрана...
Този ден, като дрипа съдрана,
ще се просне със вик на паважа. ...