В огледалото прашно се блещи
пъстроока тъга неразбрана...
Пак събирам дъждовната пяна,
уморен от несбъднати срещи.
Парцаливо небето се въси
и приглася му черната врана...
Да отхапе от старата рана,
любовта като хищник ме търси.
Мръсни локви допълват пейзажа.
Тишината в сълза е събрана...
Този ден, като дрипа съдрана,
ще се просне със вик на паважа. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up