... неоткраднатото стъкълце на обичта...
Не вързах люлка, нито плод ожарих.
Пътечката ми вие се през бездна.
На есента огнивото ме пари.
Пилее шума вятърът... и глези ме.
Коилото разперва пръсти шарени,
на стомните по писаните гривни.
Роса събирам всяка божа заран.
И плисвам слънцено.
Върху ми щом изригне.
Прегърби се надеждата. Коруба.
И свита на клъбце, сънува свято. ...