Не ми пропилявай нощта. Аз съм проза.
Наситих се отдавна на поезия.
Дори си счупих очилата розови.
Добре съм в безлюбовната амнезия.
Банални са ми всички обяснения
в любов и дълготрайни страстни връзки,
а после, вкъщи, пълна с угризения,
съпружеските ласки да отблъсквам.
Удобно ми е скритото мълчание
на чуждите прегръщащи кревати
и липсата на сляпо отчаяние
от глъхнещите стъпки зад вратата. ...