Не искам делник, облечен в пеньоар,
накичен с ролки, вплетени в косите.
Не искам мургавият, дърт гробар,
без време да зарива ми мечтите.
И писна ми зад кухненската мивка
да погребвам всякаква виталност,
сълзите си да крия зад усмивка
и всеки да ме люби до баналност.
Понякога така ме хваща яд.
Защо се скофтих и сама не зная.
Какво ли да сервирам за обяд!?
А някои отиват на Джулая…