Като сянка отминавам, безразлична, тиха,

като овехтяла книга в ъгъла скрита,

не умея вече в деня цветове да разпозная,

по пътя на мечтите съвсем не бях до края!

Изгубих се сред чувства и желания,

погубих се от сълзи и куп терзания.

Непокорно и до днес е моето сърце,

не му понася израза "спри, накъде"?

Бедите от тая грешна обич не разбра,

сякаш изгубих в тази битка разума.

Като есенно листо - пожълтяло, отмаляло

на вятъра и времето безметежно се предало.

Нямам сили напред пътя да проправя.

Без теб, без "нас" и крачка не мога да направя!!!