Като сянка отминавам, безразлична, тиха,
като овехтяла книга в ъгъла скрита,
не умея вече в деня цветове да разпозная,
по пътя на мечтите съвсем не бях до края!
Изгубих се сред чувства и желания,
погубих се от сълзи и куп терзания.
Непокорно и до днес е моето сърце,
не му понася израза "спри, накъде"?
Бедите от тая грешна обич не разбра,
сякаш изгубих в тази битка разума.
Като есенно листо - пожълтяло, отмаляло
на вятъра и времето безметежно се предало. ...