Неполитнала любов
Помоли ме небе... аз ще литна при тебе!
Триста грама сърце - как успя да ме спре?
Имах силни криле, но покоя превзе ги
и замръзнало в крясък е мойто лице.
Как настръхвам, когато душата ми искаш -
като празно до болка самотно гнездо.
Тя разпръсква писукащ пулса неистов,
на една неполитнала още любов.
Помоли ме, ти знаеш да молиш небе.
Рой молитви навярно си чуло.
Е, кажи ми сега ти едничка поне, ...