Неполучено писмо във забравен джоб открих -
като някакви пари, променили лични стойности.
Като някаква следа, преживян, забравен стих.
И почувствах се така - като вятър неспокойна.
Неполучено писмо. Няма име. Ни адрес.
Тъмна сянка се простря хоризонта да засенчи.
Любовта да помрачи с капки дъжд - като протест -
на невинен светъл танц, със морал жесток попречила!
Чувам звуците - откос - като писък от затвор -
на пленена птица с взор, устемен към Небесата.
Но решетката тежи, Небесата са отворени...
Как към тях да полети, щом са вързани крилата! ...