Ако дъждът внезапно онемее и слънцето лъчите си прекърши, небето от дъгата ослепее и ако времето внезапно свърши. Ако дърветата забравят как се диша и въздухът на памет заприлича. Ако реките съхнат откъм извора. И пътищата спрат да криволичат. Ако Земята се намрази със оста си и стане непонятен катаклизъм. Ако Всемира съмне в царствен хаос понеже са избухнали звездите. Ако един от полюсите се стопява, а другият се пепели като стърнище. И после кресне силно тишината с гласа на океана - че приижда. Тогава ще успея да се скрия в зенита на последната прашинка и ще преплувам сляпото безсилие, докато сътворение достигна - в една щастлива вечна вероятност - Земята да се върне във Всемира... Сега, разбираш ли, защо е важно да го обичам, докато ме има!?
Вдъхновена вечер! Много богато светоусещане и дълбочина
Тогава ще успея да се скрия
в зенита на последната прашинка
и ще преплувам сляпото безсилие,
докато сътворение достигна -
в една щастлива вечна вероятност -
Свежо, заредено, очарователен изказ и умело боравене с думи и форма...Поздравления!
Много е хубаво, Диамантче!
А твоето:
"...Сега, разбираш ли, защо е важно
да го обичам, докато ме има!?..."
го разбирам прекрасно, защото винаги съм изповядвал да не изпускаме мига. Та той е толкова кратък!
"...Вчера го няма,
Утре - къде е?
Има ли някой с теб
Днес да се смее?.."
"...Сега, разбираш ли, защо е важно
да го обичам, докато ме има!?"
Вярно е! Защото вчера отдавна няма! Там са само спомените! Какво ще се случи утре - никой не знае! Има само днес и именно сега!
към анонимния с двойките:
благодаря , че ме четеш редовно!
онези, които ни отричат, всъщност ни доказват!
тук сме и пишем... някои стихове, други двойки!
всеки с възможностите си!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Тогава ще успея да се скрия
в зенита на последната прашинка
и ще преплувам сляпото безсилие,
докато сътворение достигна -
в една щастлива вечна вероятност -
Свежо, заредено, очарователен изказ и умело боравене с думи и форма...Поздравления!