Непонятност ... и тъга

Oct 13, 2006, 12:48 PM

Poetry

814 0 17

Пожар, отвътре ме изгаря
и как боли, как опожарява.
Вест … жестока ме събаря
сън не идва, вече зазорява.
Въже … Дере реалността:
писък женски, детски плач.
Безумна среща със смъртта:
сам на себе си да си палач.
Сълзи - неспирен гъст порой.
Не, стига вече, пресуших се.
Защо, към въже посегна той?
От толкова "защо" задуших се. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Непонятност ... и тъга

Want to read more?

Random works