Oct 13, 2006, 12:48 PM

Непонятност ... и тъга 

  Poetry
762 0 17

Пожар, отвътре ме изгаря

и как боли, как опожарява.

Вест … жестока ме събаря

сън не идва, вече зазорява.

Въже …  Дере  реалността:

писък женски, детски плач.

Безумна среща със смъртта:

сам на себе си  да си палач.

Сълзи - неспирен гъст порой.

Не, стига вече, пресуших се.

Защо, към въже посегна той?

От толкова "защо" задуших се.

Оплаквам и оплакват, тъжим

не само плач, рев от безсилие.

И как напред да продължим?

Непонятност е това насилие ...



/Много ви моля стиха да не се оценява
в негова памет, знам че той съжалява/

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??