НЕПОПРАВИМ ПОРОК
Р.Чакърова
Щом се сетя за тебе, душата кърви.
Отваря се, пустата... Старата рана...
По-малко боли, но пък още боли...
Понасям го някак. Най-често с мълчание.
Да видиш не вярваш, че мога, нали?
Да стискам юмруци. И сЪлзи да стискам.
И вече обичам, когато вали?
Как не - дъждовете ме искат...
Онзи, лудият вятър - полага глава
в коленете ми сякаш нарочно. ...