Sep 27, 2009, 6:21 AM

Непосилно 

  Poetry » White poetry
1652 0 10

 

 

 

Дали ще свикна

да те няма,

да не мисля...

Дали ще мога

да стопирам времето

да ми прелее малко вечност

тишината.

За кратко

да успокоя съдбата,

за да не страдаме

от нищета за чувства.

После да замина

да се надбягвам с мелници...

Ще мога ли

да се сбогувам

с липсата.

Съвсем не знам

ще съумея ли

да понеса,

че не трябва

в мисълта си,

моя обич,

да те имам.

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??