Защо ли има дни от тези,
в които въздуха не стига,
а погледът е във нозете
и вътре нещо се надига.
Кръвта застинала, студена
не ще да движи по стените
на тялото ми. Изтощена
сега стоя в плен на дните,
които грубо ме разбиват
на части, пръскат ме и чезна
и после тръгвам да събирам
остатъци от мен и вехна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up