Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.
Стихосбирка ли да си създам -
с хилядата изтрити стихоплета.
Написани макар със плам
и със дъх на ракия и мезета.
Пред огледалото ги препрочитам,
ката сутрин и в полунощ.
Ала не открих един барем читав
стих, дето струва пукнат грош.
И тъй - запратих в небитието
хиляда стихоплета без капка свян.
Не са те ''вдъхновени'' от Небето -
покрити са с лекета и чер катран.
Рогатите постоянно ме тормозят -
искат да творя като обсебен.
Аз обаче внезапно ги извозих*
и всеки стих захвърлих в ''непотребен''.
-----
''извозих'' - изиграх, измамих, изхитрих...
© Крив Кривак All rights reserved.
хаха... читателите ми и те се оказаха корави - четат ме, дори когато няма нищо за четене. Това са истинските фенове.