Feb 11, 2009, 8:56 PM

Непотребност 

  Poetry » Love
637 0 4

Залепваха ми устните във твоите,

в морето мое ти пося си заливи

и пусна там дълбоко своите корени,

родили любовта - абсциса алена.

 

И още първия път щом ме прегърна,

сърцето ми на радости ориса

и никога не се съмнявах всъщност,

че с теб да бъда е било написано..

 

Но ти си толкоз нежна бяла струна,

а аз съм вече просто непотребен

и винаги, когато те целувам,

разбирам, че си толкова неземна.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??