Луната е изпълнила небето
с въздишката си кехлибарена,
звездите - наниз от душата ми -
във алено трептят обагрени.
В порой от звездопадни светлини,
нанизани, трептят сълзите ми,
събрали дъждовете есенни,
изливат се на струйки по лицето ми.
Виновна си, ми казаха очите ти.
Извърна се от мен без време.
Небето ми така високо е...
че не достигна никога до тебе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up