Очи в очи с баща ми.
За първи път със поглед осъзнат!
Смутен, засрамен, разгневен...
Но истински до нереалност!
Стоварили се греховете, старите,
върху плещите му със всичката си сила.
Дошъл редът е на сълзите,
уви, измиват му единствено лицето!
Годините научили го що е болка,
но пропуснали да бъде смел...
Неуспяващ слабостта си да прикрие,
до необузданост различен е сега!
А аз... аз съм все една и съща -
непокорна, мъничка, невинна...
За него винаги ще съм такава,
но той за мен е вече непознат!
© ДРУГА All rights reserved.