Jun 21, 2006, 12:44 AM

НЕПОЗНАТИ 

  Poetry
708 0 7

       НЕПОЗНАТИ


Случайна среща в тъмнината
докосна с нещо моята душа.
И странна струна непозната
простена тъжно във нощта.

Не става дума тук за чувство,
за страст, за тайнствени неща.
Сърцето ми не е способно
да търси другиго в света.

Не мога аз да си играя,
да бъда блудната жена.
Дори за миг не се лаская,
че търсил си от мен това.

След срещата със твоите рими
излети в миг на самота,
нахлуха в мен тревожни мисли,
че май жестока съм била.

Коя съм аз да съдя други, 
да слагам норми, правила.
И мисля че сега дължа ти
приятелски добри слова.

А може би сега се чудиш
и смееш ми се над това.
Аз само исках ти да видиш
една протегната ръка.

За теб съм просто непозната
бъбрива странница една.
Но знай че някъде в душата
оставил си във мен следа.             

01.05.2006

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??