Усмихваш се.
Трапчинките "играят" на лицето ти.
Една ограда само ни дели...
Усмихвам се и аз - свидетел е оградата
и палещите слънчеви лъчи.
Далеко сме...
Дели те униформата от моето цивилно облекло,
а старата ръждясала ограда
превръща бляновете в счупено стъкло...
Дали ще мога вече да забравя
тези тъмни, хубави очи?
С една усмивка покори сърцето ми,
а името ти аз не знам дори...
© Лина All rights reserved.