"Опасно близо и далече,
така непоносимо откровен
май те имах (или загубих вече)" - 
беше мисълта ми в този ден.

Едно наивно непознато чувство
пърха в корема ми едва.
А дълбоката ми мисъл е безвкусна
и състои се тя от тез' слова:

"Не зная как да те наричам.
Трябва да си близък, а не си!
Не те и мразя, и не те обичам,
и душата ми за тебе не трепти.

Но другите около мене знаят
бащината ласка, не и аз.
Не ми е трудно да те забравя
или запомня." (мисля си на глас).

Познато непознато чувство
или пък просто празнина,
в която мислите си пускам
и от теб освобождавам се така...