НЕПРЕДИЗВИКАН ГРЯХ
Бял гълъб в маранята долетя
и кацна на терасата до мене.
Погледна в овъргаляната ми душа
и тихичко във сянката ù легна.
Защо погледна, гълъбче, у мен,
а не в простора необятен?
За куп трохички ли помисли моето сърце,
та го изкълва? То беше рехав камък.
Проклета жега, птиченце невинно,
те накара да потърсиш хладина.
Сега и двамата безсмислено умираме – ...