May 29, 2016, 10:01 AM

Непредвидим 

  Poetry » Love
689 1 2

Като звезда блестеше - 
Недосегаем и велик
Само нощем можех да те имам 
Страстен, бурен.. многолик.

 

Денем спомена оставяш
Да треперя да те зърна пак, 
След здрач надежда даваш
С утрото я вземаш пак. 

 

Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи..

 

Аз на север ще отида
Там е вечен, пълен мрак..
Ако мога да те имам 
Слънце, да не зърна пак. 

© Габриела Бошнакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не отивай на север.Там няма нощ.Харесах.Поздрав!
  • "Вечер показваш ми светът какъв е..
    От високо, блещукат светлини
    Когато луната се покаже
    Търся твоите следи.."

    Красота...
Random works
: ??:??