Като звезда блестеше -
Недосегаем и велик
Само нощем можех да те имам
Страстен, бурен.. многолик.
Денем спомена оставяш
Да треперя да те зърна пак,
След здрач надежда даваш
С утрото я вземаш пак.
Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи..
Аз на север ще отида
Там е вечен, пълен мрак..
Ако мога да те имам
Слънце, да не зърна пак.
© Габриела Бошнакова All rights reserved.