Feb 22, 2008, 3:36 PM

НЕпреклонни 

  Poetry » Love
1001 0 9

 

 

Всичко в сиво ми се вижда,

като на кинолента се върти.

Ту много близки, ту далечни -

любов на върхове и низини.

 

Безумно много те обичам!

Затова ме мъчи и тежи,

че ще се разминеме безмълвно -

обидени и безкомпромисни.

 

Наистина бях вдъхновена,

а виж, тревожна съм сега.

Нелепа, пагубна метаморфоза

запрати надеждите в прахта.

 

Нещо сякаш се прекърши.

Нещо в нас се промени.

Раздялата ще ни съсипе,

но защо нехайни сме, кажи?

© Виолета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??