Sep 12, 2008, 8:18 AM

Непременно... 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 7
528 0 11
Имам нужда... от приятелска прегръдка
и непременно... от усет за любов...
От добро или от лошо да претръпна,
от мен да изкарам образа ревящ...
Да сглобя личната си история
и претопя болка - кратер на вулкан.
Да съхраня всички поуки от другия,
да бъда собствен владетел на ума.
Имам нужда... и от равновесие,
не на тяло, а на собствения дух
и непременно... от извисеност
и неизследвана галактика... тук. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works