fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
Jan 9, 2010, 10:30 PM

Непреодолимо разстояние 

  Poetry » Love
2185 0 22

Аз съм тук. На последната пряка.

Във последния час за обичане.

Простосмъртна. Но не като всяка,

във която оглеждаш очите си.

Нямам име. Погребах го в петък.

Да не ти натежава от помнене.

После хвърлих по себе си кремък -

за да вземеш парченце от стомната.

И вселена си нямам. В наследство

ми остават пробитите грошове.

Но в душата си нося вълшебство.

И в добрите моменти. И в лошите.

Аз съм тук. Но дали ще ме стигнеш

или пак ще се спънеш във егото?

 

 

И на пръсти слепец да се вдигне -

все еднакво далече е светлото!

© Васка Мадарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??