Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител.
Прелитат площада – охранени,
жълти сенки на гълъби сити.
Почернял е от студ небосводът
и пропукват се слънчеви дискове.
С този дъжд от сребро и олово
не, не се примирявам – не искам!
И не вярвам, че няма да съмне, ...