Тайно поглеждам
в торбата с остатъците
на моята уморена душа.
Не се научи да се преструва,
да се радва на Слънцето сама.
Не се научи да "вади" усмивка на лицето ми,
дори когато в нея от болка кърви.
Не свикна да се примирява,
не се научи, горката...
И сега й е толкова трудно да се промени,
а грешно е на днешни времена
да живее по този начин тя - ...