Най-сигурното нещо е смъртта.
Най-плашещото нещо е промяната.
През жълтите очи на пролетта
наднича непростената ти младост.
А погледът й, топче динамит,
пронизва те с очи на бивш приятел.
Изгаря те през слънчевия сплит –
там, казват, че живеела душата.
Кодиран ли е пътят на кръвта
и свети ли измамливо вината?
Простена пролет чака зрелостта,
боядисала във слънчево листата си.