May 30, 2021, 6:44 PM

Непростимо 

  Poetry » Other
906 7 17
Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти.
Стенат прозорците вкупом от хлад.
Всичките погледи в него са матови.
Капки студени в улука валят.
Нужен си. Трябва дома си да стоплиш.
Ласката търси си малко момче.
Още е рано днес мракът да хлопне.
Нищо, че болката в него влече. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??