Непростимо
Без глас оставам в нощта.
Без глас съм аз, ала чувам викове.
Крещи душата - зове за помощ.
Няма миг покой, звуците бушуват в главата.
Последна глътка пия от тишината
и в часа извиквам с гръмоглас:
"Ела ме прегърни и да забравим от преди лъжата!"
Много грешки сторих в този свят,
незнайна мъка впих в сърцето твое.
Не знаех мъката що значи?!
Не се опитах!
Не те разбрах!
Защо???
Късно е сега и наранената съм аз.
Ала е така - грешката се връща на твоята глава!
Разкъсва се сърцето, търси теб сега.
Пътя... знам го,
но стена от ядове стои пред мен сега.
Не би простил ти този път греха!
Не би приютил самотната душа!
© Самотна Душа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
МНого силни чувста, просълзих се дори. Ако ти си самотна душа, то поне сме две. Искренно се надявам да ти прости
-
Тъга и болка има в твоя стих...докосна ме...
Понякога човек прави грешки, но най-важното е да се учи от тях!
Вярвам, че ако те обича ще ти прости!
Хубав стих, искрен! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
