Без глас оставам в нощта.
Без глас съм аз, ала чувам викове.
Крещи душата - зове за помощ.
Няма миг покой, звуците бушуват в главата.
Последна глътка пия от тишината
и в часа извиквам с гръмоглас:
"Ела ме прегърни и да забравим от преди лъжата!"
Много грешки сторих в този свят,
незнайна мъка впих в сърцето твое.
Не знаех мъката що значи?!
Не се опитах!
Не те разбрах! ...