Аз мислех, че сама Ви пожелах,
когато за клепачите ненужен
сънят ми тръгна подло подир Вас
и ме остави трепетна и будна.
Но дълга изненадата ми бе,
когато се намерих позаспала
в ръцете Ви, незнайно откъде
се бях, съвсем за радост, озовала.
И бога ми, но вино е било
това, що тъй главата ми омая,
но Вий правете всичко както е
и обещавам пак да го забравя! ...