Справедлива бе съдбата с тях,
те двамата обичаха се страстно, плам,
нередно няма нищо, нито грях,
в душите и сърцата им нямаше срам.
Преди справедливостта да се яви,
влюбените сенки жена ги раздели,
те страдаха далеч, взаимно ги боли,
от очите им често сълзите текли.
И скоро, най-накрая двамата успяха
да се съберат отново в любовта си,
неразделни станаха, слънчеви лъчи изгряха,
неразделни те, в нежност тъй преплетени.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up