Пътищата ми са непремерено безпътие. В утрините ми се спуска нощен мрак. Уж напред вървя, а проследя ли стъпките, връщам се назад към тебе – пак и пак...
Вятър ли подрънква струните в душата ми? Птица ли се мъчи там да свий гнездо? Чувствата ми – бели гълъби откраднати – нощем се завръщат, питайки: Защо?!
Все така неразгадани си остават сенките. Денем се промъкват, вечер сън не ги лови. А клепачите ми, незатворените, тежките, гледат нощем слънцето на изток ли върви...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.