*********
Небето безбрежно изплака
капка дъжд и дори нощта не дочака.
Чувам само как в съня си топъл и тих
стените раждат стих след стих.
Усещам върху мен ръката ти мека,
но нощта ме тегли към далечна пътека.
Пристъпвам бавно и съм боса,
в ръце душата ти за спасение нося.
Поисках да се събудя, да се върна,
отново теб и завинаги да прегърна,
но ме грабва неочакваният вик на много хора, ...